От известно време започнах да получавам съобщения с въпроси, касаещи състезанието с главно “С”, за което се готвя и пиша в последната година. Реших, че ще бъде полезно да разкажа в повече детайли, що е то Спартатлон и да синтезирам информацията, която събрах за събитието след толкова проучвания. Тази статия цели две неща - да е полезна за бъдещи участници и да популяризира едно от най-важните събития в спорта, което макар близо до България, не се радва на голям интерес у нас.
Легендата разказва, че когато Атина била под заплаха от персийска атака, през 490 пр.хр., единственият шанс за спасение бил помощ да дойде от съседния полис - Спарта. За целта, най-добрият от бегачите-куриери, използвани от тогавашната власт - Фидипид, бил изпратен да потърси помощ, от най-добрите войни на континента - спартанците. Той изминава разстоянието за ден и половина, като с това завършва първия документиран ултрамаратон. (Книгата Пътят към Спарта, разказва в детайли всичко около това бягане и последвалите събития, препоръчвам я).
Днес, по неговите стъпки, всяка година, в края на Септември се провежда Спартатлонът. В наши дни, той често е слаган в групата на най-елитните ултрамаратони на земята, “големите 4” - Western States, UTMB, Spartathlon и Badwater. Докато обаче Western States и UTMB прекосяват безкрайни изкачвания в планините, а Badwater се провежда при средни температури от над 40 градуса, каква е причината някакъв шосеен пробег в началото на гръцката есен да привлича толкова много погледи?
** Бележка от автора, който чете статията 3 години след написването й: Несериозно е Комрадс да не е на първо място в този списък. Явно тогавашните вълнения по Badwater са ме опиянили.
Сигурен съм, че след горния параграф, някои хора ще изпитат смесени чувства, за това бързам да поясня - това са състезанията, за които масово се смята, че за победа се борят най-добрите ултрабегачи на планетата. Не умаловажавам Hardrock100, TDG, Comrades, Barkley, MDS и много други, които също се радват на популярност и конкуренция, макар в по-ниска степен.
Трасето, Атина до Спарта, е с дължина 246 км, по асфалтови пътища. Положителната денивелация е от порядъка на 3000 м. и в 98 % от времето състезанието може да се опише като “сравнително равно, асфалтово” бягане. Има обаче един 5 км участък, който предизвиква нощно напикаване у повечето участници дълго преди и дълго след състезанието. Точно след 160тия км, в средата на нощта, за 2 км изкачване и 3 км спускане, се преодоляват над 350 м d+/d- по техничен горски проход.
В легендата се казва, че там Фидипид е срещнал Бог (а.к.а. “е хвърлил боба”) и след десетки разкази на участници, още чакам да намеря някой, който не е преминал планината в подобно състояние. Добавете средна температура от около 30 градуса и много високата влажност, и нещата започват да придобиват вид. Абе, всъщност, какво пък толкова? 250 км в жегата, по асфалта, с някакво си там 5 километрово изкачване. И по-лоши неща са преживявали хора. Като се измориш, ще спреш да починеш, ще подремнеш, а после пак. Ами не, съвсем не.
Помните ли легендата от предния параграф? Фидипид изминал разстоянието за “ден и половина”. Е, организаторите на първия Спартатлон избрали това да стане официалното контролно време на състезанието. Всеки участник има точно 36 часа да пробяга 246 километра. В дните на смешно високите контролни времена (често двойно по-дълги от нужното), в които участници дори без никакъв опит завършват състезания от десетки и стотици километри, средната скорост, нужна за да се завърши успешно Спартатлона, предизвиква мигане на парцали, сред масовите бегачи. Тя е и причината, едно на пръв поглед елементарно трасе, да събира най-добрите асфалтови ултра бегачи в историята и да е определяно като “едно от най-тежките състезания на света” и “най-атлетическия ултрамаратон”. За пример, до 80 км, всички участници трябва да са минали не повече от 9:30 часа след старта (темпо от 7 мин/км) , което е бавничко за таква дистанция сама по себе си, но с повече от 165 км оставащи след това, става респектиращо. На магарешки инат и споделяне на надъхващи песни във фейсбук не става.
* Excuse me, what the fuck?!
“Звучи епично, ще се пусна, пък ще видим”. Не. Моля те, не! Обръщам се към теб, който ми изпрати съобщенията от снимката. Спартатлонът не може да се комбинира с ходене на море. Знам, че е трудно за асимилиране, защото “zavarshih Vitosha Sto ot parvia pat bez trenirovki to e mnogo lesno”, ама тук ситуацията е друга. Покрай желанието на много организатори да увеличат популярността на спорта (в което няма нищо лошо), комичните контролните времена по състезанията идва с една непредвидена и негативна последица - сериозността на ултрамаратоните често се пренебрегва. И докато можеш да избедстваш Витоша 100 или Орехово само с ходене, след цяла вечер бири с приятели, е несериозно и безотговорно да свързваш тежки състезания като Спартатлона с почивка или екскурзия. Ако пък си впечатлен от прочетеното и мислиш, че искаш да подходиш сериозно, продължи да четеш надолу.
До участие в състезанието всяка година се допускат 400 човека. За да кандидатстваш, трябва да имаш покрит норматив (в предходните 2 години), най-популярните са:
100 км, избягани под 10 часа (мъже) или 10:30 часа (жени).
100 мили (160 км), избягани под 21 часа (мъже) или 22 часа (жени)
12 часово състезание, с повече от 120 км (мъже) или 110 км (жени)
24 часово състезание, с повече от 180 км (мъже) или 170 км (жени)
(пълен списък на квалификационните нормативи има ТУК)
Съществува правило, наречено “автоматична квалификация”, според което състезател, постигнал повече от 20% подобрение на някой от нормативите (100 км под 8 ч, вместо 10), то той се квалифицира като “висок клас” и участва по право. След като всички автоматични квалификации бъдат одобрени, за оставащите места, се разиграва томбола и се избират от състезателите с покрити стандартни нормативи. Неизбраните да участват се подреждат в “Списък на чакащите”, от който се теглят заместници на отказали се през годината състезатели. Всяка държава има право на максисмум 25, и на минимум 1 участник, тоест ако има само 1 кандидат от държава, той също изпуска томболата и влиза по правилото за масовост на нациите.
Добре, след като вече знаеш какво е Спартатлонът и как можеш да се класираш, е време за изготвяне на план. Хубаво е целенасочената подготовка да започне поне година преди състезанието, като първия фокус трябва да е покриване на норматив. 100 км под 10 часа не звучи трудно, но всеобщото мнение е, че повечето нормативи са малко занижени. С други думи, ако бягаш 9:50 за 100 км, нямаш голям шанс да завършиш. На няколко места се посочва, че 100 км под 9:30 часа и 1 година сериозни тренировки след това би трябвало да са достатъчно ниво, за стигане до Спарта в контролното време. Някои по-общи съвети са:
Планирай си календара така, че Спартатлонът да е основен приоритет и да нямаш тежки състезания с повече от седмица възстановителен период.
Прочети всички гърчописи които можеш да намериш за състезанието, то не се е променяло от 35 години, дори старите разкази ще са ти полезни.
Подготви се за постепенно, но безкрайно увеличаване на седмичния обем - въпреки митовете за късите тренировки на Курос, дори той се е готвил за Спарта, с 2 и 3 часови сесии всеки ден.
Пробвай различни стратегии за хидратиране и хранене по време на дългите бягания. В България се носи мит, че да бягаш без да ядеш е “мъжка работа” - не е, тъпа работа е.
Участвай в поне едно 24 часово състезание на асфалт или на писта - опита е незаменим.
В месеца преди състезанието сауна сесиите могат да ти помогнат. Прочети тук.
Като състезание от такъв ранг, Спартатлонът има стриктни правила за всичко. Тук ще изброя някои от тях, като всеки който мисли да участва трябва да се запознае с целия текст тук.
Пейсърите са забранени. Единствения начин да заобиколиш това е да намериш приятел, който да участва с теб, което е сравнително трудно, предвид условията и нужната подготовка.
Слушалки и музика под всякаква форма са забранени. Фидипид е завършил без да слуша Еминем и Металика, ти също ще успееш.
Има контролни пунктове на всеки 4 км (като на шосеен маратон), което е благословия и проклятие. Не трябва да носиш нищо и можеш да се фокусираш върху скоростта, но пък на всеки пункт има контролно време и могат да прекратят участието ти, ако изоставаш.
Имаш право на до 2 човека екип, които могат да те срещат с кола на главните пунктове (приблизително на всеки 20 км). Нямаш право да взимаш неща или (!) да оставяш неща, когато колата те подминава между пунктовете.
Таймера спира, когато състезателя целуне крака на статуята на Леонид, в центъра на Спарта (първото нещо, което е направил Фидипид, когато преди 25 века е стигнал там).
След състезанието трябва да прекараш до 1 час в медицинската палатка, където си подложен на изследвания. Не позволяват да се приберш пеш до хотела, макар че е на 200 метра.
Какво да целиш? Целите варират от завършване под 1 ден (24 часа), през финал под “про” бариера (20% по-бързо - 28:48 часа), до това да стигнеш в контролното време. И ако просто да завършиш състезание в наши дни не е значимо, не можеш да сложиш думата “просто” пред завършването на Спартатлона. Там нищо не е просто. Макар да не съм сигурен дали повече ще са пътите, в които си представяш как целуваш крака Леонид или пътите, в които се проклинаш, че си попаднал на тази статия и си разбрал за Спартатлона, знам че ако тръгнеш по този път, ще участваш в нещо, което завършилите определят като “едно от най-великите състезания в историята”.
“It is a simple but brutally hard race. It does not claim to be the hardest, longest, hottest, coldest, hilliest, highest or anything like that. However, ask anyone who has finished both Spartathlon and Badwater which one is harder. I’ve only ever heard one response.”Препратки към статии и разкази, които са ми помогнали: - Irunfar’s introduction to Spartathlon - Luck starts 5 in the morning - Badwater doesn’t even come close.