Не мисля, че някога ще ми омръзне да участвам в Обиколката на Витоша, надявам се на вас да не ви е омръзнало да четете (еволюцията през годините: 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2021).
Видео монтаж от различни участъци по трасето може да видите ТУК.След спирането поради контузия в последното ми състезание - Desert Solstice 24 hours, в Щатите през декември, помня че с Мимето чакахме да ни приготвят пицата в някакво квартално ресторантче във Финикс и само й повтарях "трябва да се подготвям по-сериозно, не правя достатъчно". Къде заради пропуск в силовата подготовка, къде заради грешен подход с тренировките, не бях готов за това, което се опитвах да постигна. В резултат на този извод, през зимата прекарах много време смятайки и размествайки различни видове натоварване, с цел да намаля риска и да увелича ползите.
Започнах да тренирам повече с тежести, увеличих колоезденето за сметка на бягането, добавих и хайкване на пътека като бонус аеробна тренировка без удар в земята. Прибързаното (от ентусиазъм) връщане към тренировъчен режим не се отрази добре на възпалението ми и в крайна сметка се наложи да пропусна Спринг360 през март - вече имах горчив опит със стартирането неподготвен и не ми се рискуваше.
След спорадичните януари и февруари, през март си дадох малко почивка и от април започнах здрав и целеустремен да се готвя за седмото ми участие на Витоша 100. Прекарах 5 седмици в най-голямото вработване, което съм правил до сега, а след това по празниците в началото на май, малко му отпуснах края, преди финалния етап от блока - 6 седмици специфична подготовка. С малки изключения, тези общо 86 дни минаха много добре - нито съм имал някакви физически болежки, нито психически съм бил на ръба да прекратя подготовката. Успях да сваля няколко ненужни килограма и се наспивах добре. Няма да ви занимавам с детайли, има предостатъчно такива в Бягащия Подкаст.
Още в началото на блока знаех какво горе-долу мога да постигна като резултат и тъй като не очаквах някой да се подготви достатъчно, че да бягаме заедно, трябваше да си намеря странична мотивация. Разрових се из всякакви архиви и събрах 2 групи с целеви времена - едни, които със сигурност ще паднат и други, които бяха близо до лимита ми и щяха да ме мотивират, когато няма кой да ме гони. Предвид прогнозата за изсъхнало трасе и ясна вечер, сметнах че мога да бягам реалистично в порядъка на 7:36 - 7:38 часа, което беше повече от достатъчно да опаткам всичко от списъка и дори с непредвидено загубени 2-3 мин да съм в играта за под 7:40. Това отговаряше на разход от 7500 - 8000 калории и съответно, изключвайки запасите, изискваше прием от около 270 калории на час (точно 20 гела). Планирах малко над 4 литра вода, предимно с разтворени електролитни таблетки и общо 6 грама натрий.
Отново щях да спазвам правилата, които важат на повечето големи състезания по света, макар в правилника на Витоша 100 те да липсват. Основно:
Подкрепа само на официално обявени пунктове .
Без пейсъри, носещи багаж на състезателите.
След миналогодишния успех, нямаше причина да не доверя организирането на подкрепата отново на най-близките ми приятели: Кола 1 (Банкин, Вальо и Мимето на Банкин) и Кола 2 (Мимето и кумците - Вес и Калоян). Всяка кола покриваше определен пункт, така че да ми подават нова бутилка в движение и да не трябва да спирам никъде.
Когато имаха време, ме засрещаха на по-интересните междинни точки (Тихия Кът, Ярема, Симеоново), за морална подкрепа, без да взимам или оставям нищо. Ники се включваше на места (spoiler alert: временно), за да снима. Ударихме си едно фото на старта и ме оставиха да се настройвам за дългата нощ.
3, 2, 1, Старт!
Тръгнахме нагоре във вече утвърдилото се в последните години водещо дуо Иво/Ицо. Обсъждахме, че освен обичайните напъванковци, които ежегодно се борят за титлата "първи до кръговото", тази година около нас имаше и доста хора с камери. След 2-3 минути в групата се присъедини негово шампионско величество АСП и в нескопосани смешки преборихме първите и най-стръмни 7 км от трасето заедно. За пръв път чувствах, че аз налагам темпото на състезанието от старта. Никога до сега не бях стигал Тихия Кът в челото и като минахме, предупредих Иво, че ако нещо се обърка в следствие на нарушаването на тази традиция, вината ще падне върху него. Заради новопридобитата ми увереност на спускане, до Владая стигнах малко по-бързо от очакваното. Банк ми подаде първата бутилка с гелове за нощта и ми викна да кротувам. След умерено качване до Вододела (което от миналата година вече не ме плаши) видях, че Иво е изостанал, но Сашо ми правеше компания чак до табелата на Кладница. На пункта смених бутилките в движение при Мимето и кумците.
Познавам трасето добре и знам къде може да има непредвидени забавяния - калта преди язовир Студена и спускането от Смильо до Бука Преслап. Сега наближаваше първия участък и въпреки че очаквахме трасето да е сухо в голямата си част, се бях подготвил за борба и падания там. Изненадващо, минах безаварийно и макар че хванах едно грешно разклонение за 30 сек, бях на пункта 3 минути пред графика. На Студена стигнах сух, сам и в супер настроение. Оставих челника за смяна на батериите, дадох кратко акообичатеинтервю на Фараона и започнах може би най-приятния участък от Обиколката. Ежегодно изпращам Банкин и Вальо с колела към Чуйпетлово, за да ми подадат бутилка и нов челник там. След като миналата година се замотаха и за малко да стигна горе преди тях, сега ме настигнаха още преди Боснек, което ми спести притесненията. Докато ме подминаваха, ми дадоха разлика от Сашо (1 мин) и Иво (4 мин). От първия час ме мъчеха някакви газове и реших, че имам достатъчно преднина, за да дебютирам в дисциплината "състезателно спиране по нужда". Този новопостигнат комфорт ми струваше едва 20 секунди, но бягането стана песен. На Чуйпетлово взех всичко нужно и бързо се скрих в гората.
До Смильо стигнах 10 секунди пред оптимистичния график, който трябваше да бъде граница, а не цел. Оставаше още много и трябваше да започна да контролирам темпото си по-стриктно. Разредих геловете, в резултат на намаленото усилие и това се отрази добре на стомаха. За пръв път от години по билото нямаше мъгла и участъкът беше много бърз. Само една 10-минутна криза около черния дроб малко ме притесни, но до гората всичко беше минало. На входа на Ярлово, взаимно се стреснахме със стадо крави, но за щастие нямаха кучешки приятели и се разминах невредим.
Гледах да мина стегнато през селото, понеже бях обещал на Крисока в 5:10 да съм на Бараката. Стигнах там с половин минута закъснение и му се извиних (или поне си го мислех, ама бях изморен и не помня). Малко наваксах на равното след калта, но се наложи да жертвам нови 20 секунди в стил класически АСП.
След Ярема трябваше да ме чака Ники, който да снима километъра по асфалта, но в този момент той се возеше на репатрак към Благоевград с 2 спукани гуми. Преди Омагьосаната гора имаше леко разминаване в маркировката и се наложи да прекося една обрасла и мокра поляна, за да се върна в правия път. На Новия пункт ми казаха, че Иво и Сашо са спрели, а остриетата на Академията - Пламен и Кубашли допълват моментния подиум. Зарадвах се за тях, но това че няма никой на близо час зад мен значеше, че пак ще трябва да се самомотивирам за силен резултат.
Нанси ме беше наплашила, че след пороя от предния ден, няма да има сух километър по Философския сегмент, но всъщност Вечната кал беше бегаема, точно както я бяхме видяли на проверката, 36 часа по-рано. След нея изоставах с минута от графика, но все още резултат под 7:40 беше съвсем реалистичен. Няколко километра преди Бистрица наджваках в някаква кална локва, после в друга, в трета. Този участък обикновено е сух и заложеното темпо е високо, но сега нямаше как да го поддържам. До пункта изоставането стана 2 мин, но трасето сякаш поизсъхна и се мотивирах да стискам зъби. В следващите 6 км загубих 4 мин... Ако някой се чуди, Кинварата е топ обувка за всичко, освен кално спускане.
На Симеоново нямаше и помен от Хармоника, но Банк, Мимето му и Вальо се бяха качили да ми махнат за последно преди финала. До Драгалевци, а и след това, вече се бягаше чисто и макар да не натисках, съм бил само с минута по-бавен от графика (не че имаше значение). След всички допълнителни неща, които направих за това 7:39, факта че го изпусках заради независещи от мен обстоятелства доста ме беше сдухал. Спусках на аварийки и си мърморех "Tomorrow I show you", мислейки за 2023. Големия камък, полицаите, паветата - все неща, които съм си представял месеци наред.
Ако някога се чувствате безполезни, спомнете си, че има човек, който са събудили в 6 сутринта, със задача да дойде до Бояна и да чака да мина, за да ми каже че трасето е "само надолу до финала". Валката беше до мен с колело и камера за финалния километър, но освен да мрънкам за калта, нищо съществено не се чува. Завърших за 7:45 часа - не резултатът, който очаквах, но за трети път печелех Витоша 100 - удари ме на емоции.
Имам да благодаря на много хора! Естествено, първо на Мимето, която всеки следващ блок с усмивка и подкрепа приема поредното времеемко нещо, което добавям към ежедневието си! На Банкин, Мимето му, Вальо, Вес, Калоян и Ники, че отново бяха по трасето цяла нощ и изтърпяха нацупения Ицо! На батко Кубашли и Пламката, както и на другите момчета от тренировъчната ни група - Академията, за споделените километри, пътувания и притеснения! На Пепи Петров oт PhysioClinic21 и Пепи Панчев oт Physio.bg, за помощта с различни наченки на травми (и неоправданите ми страхове от такива)! На Мария от RunningZone за помощта с всичката ми нужна екипировка и на Краси от Benjamissimo за шоколадите, които правеха скучния хранителен режим по-вкусен (и труден! :) ) На Руско Кадиев, че с примера си, ме мотивира да се развивам още в бегаемите ултри и на всички познати и непознати, които ми писаха, да ме поздравят и с това направиха деня ми по-хубав!
Предстои ми Спартатлона, но с Витоша 100 имаме неразчистени сметки за уреждане и ще продължим да се виждаме ежегодно в юнската нощ, поне докато един път не ни зарадва със сухо и бързо трасе!
