Някъде около седмица след като написах гърчописа от миналогодишното ми бягане на Обиколката на Витоша, вече бях забравил неприятните моменти и бях готов за още, но “просто” да изтичам трасето отново не беше достатъчно вълнуващо. Да подобря времето си (12 часа 51 минути) бледнееше пред една по-смела цел:
Дуатлонът Витоша 200 - “обиколката на нечовеците”
От много години Обиколката на Витоша има 2 дисциплини - 100 км бягане и 100 км колоездене. Бегачите стартираха в 00:00, събота срещу неделя, а колоездачите в неделя сутринта(6 часа по-късно) и след дълги години оплаквания, че някъде по обяд колела започват да настигат бегачите и настава тиха паника, от 2014 година насам колоездачната обиколка беше изместена на предния ден - събота сутринта. Това отвори врати за конкретни индивиди с леки психически отклонения да предложат създаването на нова категория - дуатлон, като участниците в нея трябва да завършат колоездачната обиколка и 10 часа след това да стартират и завършат бегаческата.
Оставяйки идеята да отлежи, изчаках края на годината и от февруари 2016 започнах постепенна подготовка за това което ме чакаше. Наблягах предимно на тичането (защото другата ми основна цел е да завърша Персенк Ултра 2016 - 160 км планинско бягане), участвах на Маратон Панчарево, Соломон Витоша Трейл, Плевенския маратон, Маратон Каланджа и на още няколко по-леки състезания и успях да подобря физическата и тактическата си подготовка. За колоезденето не мислех много и като изключим двудневното, 300 км колоездене с колегите, се разминавах само със самоуспокоения - “Колко пък да е трудно да караш 100 км в планината?!”. Та аз дори нямах колело за планинско каране и трябваше да помоля един приятел и колега - Попа, да ми услужи с неговото - Вихър!
Времето за ултра дуатлона дойде! В четвъртък вечерта преди състезанието, по план трябваше да пропусна съня и да пристигна в офиса в петък, към 5 сутринта, където да стоя до обяд и да се прибера да се наспя. Събудих се към 12 вечерта (петък срещу събота), 6 часа преди да започне колоездачната обиколка и всичко вървеше по график.
* Старт на колоездачната Обиколка на Витоша
Напразно пристигнах в Бояна преди 5:00 - идеята беше да съм един от първите на старта и да хвана предна позиция, за да не се блъскам с по-бавната част от 1500-те стартиращи колоездачи, но организаторите хитро бяха разделили зоната за старт на 20 метрови участъци. Всеки от тях имаше табелка с упътване какво време трябва да целиш, ако стартираш от определения сектор - “между 4 и 5 часа”, “между 5 и 7 часа”, “над 7 часа” и така се избегна голяма част от блъскането, от което се притеснявах. Въпреки че очаквах време между 5:30 и 6:00 часа, реших че да стартирам с групата за под 5 часа ще ми даде силен начален тласък и в последните минути се мушнах там.
3,2,1 - ПОЧВА!
Ако трябва да съм честен, няма много за разказване тук. Не бях карал планинско, особено по това трасе и нямах представа какво контролно време да гоня по пунктовете - просто карах и гледах да се пазя за бягането вечерта.
Направи ми впечатление, че по изкачванията изпреварвах голямо количество състезатели, но на спусканията бях доста бавен - докато аз просто опитвах да запазя баланс върху камъчетата, те въртяха педали надолу. Започнах да набирам увереност и да засилвам на по-равните спускания, но не исках да рискувам прекалено много в името на някакви 2-3 минути.
Тук е момента да споделя, че покрай всички приготовления за бягането, не бях проверил колелото и час преди старта научих, че нямам задна спирачка (а карането в планината само с предна е сериозна предпоставка за тъпи случки). Все пак паднах само 2 пъти - веднъж на стръмен 90 градусов завой ,излетях през кормилото и паднах по гръб в храстите до пътя (изподрах се, но нямаше сериозни поражения) и веднъж на калдъръма преди Симеоново, където отново през кормилото, този път на една страна (цепнах си дясното коляно и полежах минута - две на земята). В дясно се вижда момента на първото падане, в който физиономията ми е изкривена все едно изпитвам много силна неприязън към Нютон и тъпата му гравитация.
В крайна сметка завърших за 5 часа и 43 минути - учудващо точно предвидено. Бях се класирал 90ти от над 1500 колоездача и 11ти в класирането на дуатлонците. Взех си медала и сандвича от финалния пункт и без да се мотая пак се качих на колелото и се прибрах в Студентски.
Изкъпах се, хапнах (благодаря, Миме!), изпрах калните дрехи и дремнах от 3 до 9:30. Заради неочаквано свежото ми физическо състояние нямах търпение да почне същинската част. С кола, с няколко добри приятели стигнахме до старта, включихме челниците и ето, че няма и 12 часа след като свърши, всичко започва отново.
* Старт на скороходната Обиколка на Витоша
3,2,1 - ПРОДЪЛЖАВА!
Докато колоездачната обиколка беше само за да направи цялото преживяване по-вълнуващо, сега започваше тежката част за която бях отделил доста време и средства за техническа подготовка и тренировка и трябваше да се представя добре.
Имах максимално равномерен разчет на времето по пунктове за завършване около 11 часа и щях да го следвам до където мога, въпреки реалистичното предположение за време между 11 и 12 часа. Благо, с който се запознахме и споделихме голяма част от бягането на маратона в Плевен, имаше същите планове и тръгнахме заедно по 7 километровото изкачване от старта.
До “Тихия кът” (пункт N1), се качихме почти по график, после спряхме за минута на Владая (пункт N2) и на предстоящото 13 км плавно спускане към Кладница (пункт N3) реших, че е време да наваксам вече над 5 минутното изоставане. Там някъде се разделихме с Благо, който в последствие поради ред злополучия завърши за малко над 15 часа.
Стигнах до пункта с неочаквано наваксване на не 5, а 8 минути, което значеше, че е време да намаля темпото. До яз. Студен (пункт N4) стигнах лесно, по график и след кратка почивка беше време да се сблъскам с първия от трите неприятни момента на Обиколката - 10 км асфалтово изкачване до с. Чуйпетлово (пункт N5).
Ходих на няколко места по 200 - 300 метра, не толкова заради умора, а повече за да си почина психически от натоварващия в тази част маршрут и в крайна сметка до пункта стигнах в 5:28, което беше едва 10 минути след графика. Бях въодушевен, че за сега се справям, оставих там ветровката (ненужна в тази гореща нощ) и челника (точно се беше съмнало) и тръгнах напред. Към Ярлово (пункт N6) слязох лесно с еуфорията от вече минатата среда, но после започна втория неприятен момент - изкачването към “Белите брези” (пункт N7), което помня като преломна точка от миналата година. Тази година обаче тренировките ми бяха помогнали и до там стигнах без много мъки.
* Такива поточета ме спасяваха
Да си призная, дори на моменти ми беше по-приятно, от колкото очаквах и това ме мотивира. С риск от мазоли минах през 2 хладни поточета, което поуспокои раздразнените ми стъпала. Очаквано обаче някъде около 80 км стигнах момента, в който вече ми дойде в повече и исках всичко да приключи.
Минах през Бистрица (пункт N8) и Драгалевци (пункт N9) и в последните километри преди излизането от гората бях до толкова раздразнен, че обмислях да се откажа от бъдещото си участието на Персенк и да се “пенсионирам” след финала. Последните 3 км спускане бях решил да тичам без да спирам, без значение от състоянието. С мъка стигнах финала за 11 часа и 35 минути. За втори път в рамките на 24 часа!
По време на бягането се чувствах доста по-добре от миналата година, но след финала тази година беше по-тежко. Полежах около час преди да събера сили да стана, да се преоблека и да събера нещата. С такси се прибрах до нас, където поседях под душа докато тялото ми се поотпусне и после почнах да проверявам класирането.
* Финалния финал
Бях се класирал 38ми от над 600 бегачи и 4ти измежду дуатлонците. В крайното класиране, за двата дена, сборното ми време се подреди на пето място в таблицата - пето място на такова голямо състезание е повече от просто успех за мен!
Всичко мина доста добре, предвид непредвидимия характер на начинанията. И двете обиколки завърших в предвидените интервали, без сериозни проблеми и с добри резултати. Като грешки за колоезденето отчитам естествено липсата на спирачка и прекараните близо 15 минути по пунктовете - без тези проблеми лесно бих завършил под 5 часа 30 минути. На бягането сбърках отново при прекаленото застояване по пунктовете (около 35 минути) и това, че в последните 15 км спрях да се храня и хидратирам - може би тези грешки увеличиха времето ми на втория ден с около 30 минути. Тези бележки оставям не толкова оплаквайки се, колкото да си взема поука, когато догодина чета това (без това забавяне, в перфектния случай щях да хвана второто място в състезанието с време 16 часа и 30 минути).
* Бегачи, кретени, приятели
Благодаря специално на Попа, който ми повери верния си приятел - колелото Вихър и на Бен - за каската! Благодаря също на приятелите - Банкин, Дидо, Вальо, Попа, Бен, Тошката, които опитаха трасето и споделиха мъката и страстта ми и ми дадоха толкова забавни моменти преди, по време и след състезанието. Мисля, че това беше най-вълнуващото състезание до сега!