Всеки бегач, дори и добре да живее, все някога се записва за Обиколката на Витоша. - Ицо, 2018
Добре си спомням първото ми участие на Витоша 100. Беше през 2015 година, 2 месеца след като бях разбрал, че някакви хора бягат за забавление и че 600те метра, които трябваше да покрием за норматив в училище, всъщност не бяха лимита на човешкото тяло (а бях почти сигурен, че това беше стена, която дори милионите години еволюция не можеха да прескочат). След близо 11 тренировки и също толкова минути, прекарани в проучване на събитието, застанах на старта - решение, което щях да ненавиждам в предстоящите 12 часа (гърчопис 2015). Година по-късно, забравил болежките и все така неподготвен, повторих грешката си и удвоих залога, стартирайки в дуатлона - 100км колоездене + 100 км бягане (гърчопис 2016). Мина още една година и още един старт, където макар и в по-добра форма, пак не бях доволен от резултата си (гърчопис 2017). През 2018 обаче, щеше да е различно! (така твърдях, но сега звуча далеч по-убеден от тогава)
През септември 2017, окончателно взех решение, че искам да завърша Спартатлона (мислехте, че поне в тази статия няма да го спомена, а?) и се захванах сериозно с това да се превърна от човек, който тича за удоволствие, в бегач с опит и резултати. От тогава минаха над 4500 километра, много самотни обиколки в Борисова и няколко големи състезания, но макар да виждах подобрени резултати, знаех че има едно състезание, където ясно ще си проличи колко точно съм напреднал за тези 9 месеца - Витоша 100. Още през пролетта започнах да бягам дългите, неделни тренировки по трасето, като с това целях да опозная профила и детайлите. Анализирах резултатите и си създадох график, за равномерно пробягване на всеки участък, който пък обновявах с всяка следваща тренировка там, за да отразява най-точно моментната ми форма. Тествах обувки, раници, хранене - правих го толкова пъти, че вече мислех за състезанието като за “просто поредната неделя из Витоша”.
* Витоша, моят заден двор
За пръв път заставах на старта, натоварен с очакванията за по-предно класиране, а точно на това издание на Обиколката щеше да е трудно да ги оправдая - имаше може би 10 човека, които можеха да се качат на подиум ако имат добър ден, това щеше да бъде най-силният ултрамаратон в България до сега.
* Да, това на тениската е Веско Маринов
Освен конкуренцията, трябваше да се притеснявам и за цялата група приятели, които щяха да се втурнат в това приключение, без изобщо да са готови за него - Вальо, Бен, Ванката, Попа и най-вече брат ми, за който макар и с цел туристическо преминаване, това щеше да е първи дълъг преход. Проверих набързо как са, пожелах им успех, поздравих по-бързите бегачи, които бяха се наредили отпред и се включих в обратното броене. В 00:00 часа близо 800 бегачи се втурнаха да гонят дивото из нощна Витоша.
Още в началото се оформи групичка в челото, която бързо се откъсна от останалите. Огледах се - нямаше една непозната физиономия, всички бяха редовни призьори по българските състезания. Темпото беше малко по-бързо от планираното, но в група винаги е по-лесно и предпочетох да остана с тях до Тихия кът (краят на първото, 7 километрово изкачване).
* Бягащо съзвездие и аз в него
На спускането към Владая (пункт 1) оставих по-бързите да се борят за челните позиции и си продължих по график, побягах малко с Криско. По груби сметки, преди мен имаше около 15 човека, но вече свикнах, че се изкачвам в класирането през втората част на ултрамаратон, затова не се шашках. До Кладница (пункт 2) бягах по усет и исках да видя как моментната ми форма се сравнява с графика, който бях изготвил предварително. За 13 километра, бях избързал само с 20 секунди, което значеше, че вероятно ще мога да го спазвам плана до края, без да се налага да го преправям в движение. Не бях планувал спиране тук и дръпнах по минута-две на всички, които се движеха с моето темпо до този момент. Повече не се видях с никой от тях.
По пътя към Студена (пункт 3) минахме през “най-гадната кал”, както е кръстен сегментът в Страва, но може би защото бях тренирал там много пъти тази година, нямах оплакванията, които всички други имаха, относно преминаването му. На пункта спрях за под минута, налях си вода и си извадих ръкавиците и шапката, понеже температурите нямаше да прехърлят броенето на абитуриентите поне до изгрева. Следваше 11 километрово, но не стръмно изкачване, на което изпреварих няколко човека, които изобщо не очаквах да настигна толкова рано в състезанието - Влади Ставрев, Сашо Димов. Грижех се да не изоставам с калориите, често да пия вода (в хладно време човек се поти по-малко и забравя, че все пак му трябват течности). На Чуйпетлово (пункт 4) стигнах комфортно преди графика, прекарах около минута и половина да си налея двете бутилки, взех си 1 мини-сандвич и няколко парчета краставица.
Предстояха още 3 км качване и след тях, близо 15 км равно и спускане. Тук, около 50ти километър, според предварителната ми преценка трябваше да започна да настигам по-бързо тръгналите, които щяха да са се повдървили, за разлика от моята свежа крача. Задминах две познати физиономии - Иво Хаджиев и Коцето Атанасов, но тайно се надявах повече хора да са се забавили в този участък. Чак в Ярлово (пункт 5), разбрах, че се движа осми и всъщност няма как да изпреваря тълпа от хора, понеже пред мен не е много населено. Тук направих и третото си, последно спиране (около 30 секунди, за вода) - нямах планирани повече до края. На последното качване, преди Ярема, настигнах Мария Николова (първата при жените) и Ванката Гочев, които не се чувстваха много добре, но в последствие завършиха с добри резултати.
На Ярема ме чакаше подкрепителен отряд от трима приятели - Денис, Банкин и Кирето. Денис потича с мен 1 километър, преди да се върне да кара колата. Кирето ме съпроводи до пункта, а от там до финала ме пое Банкин с колело. На Брезите (пункт 6) бях много свеж, движих се 10тина минути пред графика, а оставаше най-лесният за бягане участък, така че полюбопитствах има ли някой близо пред мен. Първите четирима бяха по-далеч, но Стамбето тръгнал преди 8-9 минути, не се чувствал добре. Реших, че ако го наближим, ще се напъна за място в топ 5, но иначе ще си карам по график с цел оптимален резултат.
* Пейсвам Кирето
С изключение на 1-2 психически мини-кризи от по 5 минути, мога спокойно да кажа, че най-накрая покорих Философския сегмент, както е известна последната четвърт от трасето, където повечето бегачи се сриват психически. Не само, че не мислех за отказване, а стигнах от Брезите до Финала за 2:07 часа, което си беше съвсем прилично за моето ниво темпо от 5:15 мин/км.
На 100 метра преди Драгалевци (пункт 8), видядх, че Стамбето и неговия пейсър бяха спряли за почивка и тъкмо тръгваха нагоре. Беше неприятно място за напъване, понеже следват 300-400 метра изкачване, но не ми се рискуваше да тичам с неговото темпо и да му давам надежди за борба. Нямах вода, но реших да атакувам и дадох на Банкин ключовата команда “за*би водата, гледай да не ме изпуснеш”. Следващия километър взехме под 4:40 минути, което беше достатъчно да убие всякаква бъдеща съпротива и макар че беше физически неприятно, има нещо безкрайно задоволително да дълбаеш дълбоко под мисълта “не мога повече”. Скоро спряхме да чуваме укоражителните викове на пейсъра, но за всеки случай продължихме до финала с темпо под 5 мин/км, за да няма изненади.
* Пейсвам Банкин
Завърших без драми, с усмивка на лицето и време 9 часа и 11 минути - средна скорост от 5:35 мин/км и почти 3 часа по-бързо от миналогодишния ми резултат (12 часа 6 минути).
* Явно съм бил изморен, не си спомням
На финала беше доста пусто, за пръв път съм там толкова рано и освен другите четирима завършили и няколко зяпачи, още нямаше никой. Мимето! Мимето ми се появи от някъде, въпреки че уж нямаше да може да присъства. Номинирам я за гадже на годината! Поздравих по-бързите, изкъпах се и Банкин ме закара братно към Брезите - имаше няколко приятели, които още се бореха за финиширане и заедно с Денис прекарахме следващите 8 часа в опит да направим бедстването им по-малко неприятно (на мен не ми се получаваше много, на няколко пъти заспивах в колата, докато той масажираше/вървеше с някой). Всички за които се грижихме завършиха успешно, в голяма степен благодарение на него!
П.П. Поздравления специално за по-малкия Tsvetkov (може да си два метра, но винаги ще си по-малкия брат ;) ) , който с правилна стратегия и много упорство завърши за 18 часа и 1 бира време. П.П. 2 Снимката за корицата на тази статия е ежегодната ми традиция, но този път за малко да забравя. Като се сетих, вече се бях събул и нахлузих само обувките, домързя ме за чорапите. Не съм бягал бос, не се шашкайте :)