Обиколката на Витоша (Витоша 100) или просто “състезанието - майка”. Най-старото, а напоследък и най-масово планинско бягане в България. В последните години дължината на трасето се въртеше около 90 - 92 км и всяка година 1 купчина народ се изреждаше да пита “защо се казва Витоша 100, пък не е 100 км”, затова тази година организаторите удължиха трасето с 8 км, за да няма недоволни. Стартът е точно в 12 часа през нощта в събота.
В разгара на състезателния сезон, измежду големия брой други състезания които започнаха да никнат като гъби из цяла България, винаги има едно, което се откроява, което привлича вниманието на всеки бегач, което е известно дори на хората, които никога не са тичали - Обиколката. За мен тя беше едно от четирите важни състезания за годината (заедно със Spring 360, Ironman Nice и Персенк Ултра) и бях фокусирал тренировките си почти изцяло върху нея в последния месец (увеличих и обема на плуванията, понеже Айрънмен-а в Ница, Франция започва с 4 км плуване в открити води, а още не бях почнал да се чувствам комфортно във водата).
Целта за тазгодишната ми Обиколка беше пресметната за отделните етапи по няколко различни формули, а крайният резултат беше около 11 часа и 30 минути. Да подобря финалното си време от 2016-та (11 часа и 35 минути), при положение, че трасето тази година беше цели 8 км по-дълго щеше да е добро постижение. Ето табличката, която си бях ламинирал и стоеше в единия джоб на раницата ми.
* Пункт, дължина на участък, време за участък, темпо за участък, общо разстояние, време от старта
В последните 24 часа преди състезанието процедурата вече беше тествана и просто повторих подготовката ми от предните години - пропуснах съня в петък вечерта, легнах си в събота сутринта и прекарах цялата събота в редуване на сън и хапване (спагети, ориз, палачинки). Мимето се беше преместила в съседната стая за да мога да спя на спокойствие и само ходеше до магазина да ме зарежда с храна когато се събудя (Благодаря за подкрепата, Миме!). Когато си правих плановете да спя през деня обаче, изобщо не подозирах, че по същото време, съседите над нас бяха решили също да поултрамаратонстват, по един по-нежен и скърцащ начин. Нямам нищо против, Попа го е казал - “Бог е любов”, но тази пружина ми взе здравето и то в продължение на доста внушителен период от време. Вечерта се натоварихме в колата на Бен и стигнахме до старта точно на време.
* Стартираха над 700 човека
Кой готов, кой не - Обиколката почва, тичай или се дръпни от пътя!
* Точките са пунктове, подчертаните цифри са пейс, а километрите над профила са дължините на изкачванията
Първите 7 км до Тихия Кът винаги съм ги взимал консервативно, с нисък пулс и доста ходене, понеже са и най-стръмното качване от цялото трасе, но днес се отпуснах. Минах през Владая (1ви пункт, 10ти км, 1 час от старта) и видях, че се движа 5-6 минути пред графика, така че спокойно тръгнах по дългото спускане към следващия пункт. По пътя натам някак естествено се сформира огромна колона от около 30 човека, които тичаха във върволица в тъмното, по тясната пътека. Темпото ми беше комфортно и реших да не бързам да ги изпреварвам. Стигнахме Кладница (2ри пункт, 23ти км, 2 часа 23 мин от старта) и погледнах часовника - вече бях направил 15 минути преднина пред графика, което едновременно ме зарадва и разтревожи, май се движех бързичко, а имаше още 75 км. Към Студена (3ти пункт, 33 км, 3 часа 24 мин от старта) тичах по-бавничко, опитах да сваля пулса още малко и взех участъка точно толкова бързо, колкото го бях планувал.
* Точките са пунктове, подчертаните цифри са пейс, а километрите над профила са дължините на изкачванията
Предстоеше ми психически най-трудната част от трасето, 30 км в които имаше само 1 пункт, много качване и кал. По дългия асфатлов път нагоре си пуснах музика и опитах да поддържам бавно, но постоянно темпо, ходех по малко от време на време, стигайки Чуйпетлово (4ти пункт, 44ти км, 4 часа 46 мин от старта) отново по график и запазвайки 15те минути преднина които извоювах в първата третина на трасето. Там заварих Сашо Димов, Камен Тончев и още няколко други по-машини от мен, на които не им беше ден за бягане и обмисляха да не се мъчат повече, щом не изпитват кефа от това. Няма да крия, че и на мен хич не ми се тичаше в онази нощ и ми беше минавало през главата да звънна да ме приберат, но все не мога да си представя да спра на състезание, ако някаква контузия не ме принуди (да, знам, че не е най-умното нещо, но просто нещо ме бъгва при мисълта да си оставя номера). Както и да е, починах си 3 минути и продължих нататък.
Към 50тия километър, точно бях тръгнал по дългото спускане, част от дебютното удължение на маршрута, беше почнало да се съмва (накратко - аха-аха да стане приятно) и почна да вали. В началото леко, после се засили, накрая стана порой. Бях сложил ветровката, която спираше дъжда, но краката ми бяха мокри и кални много повече от колкото ми се искаше. В главата ми вече беше почнало да става неприятно, но изкарах бързичко до Ярлово (5ти пункт, 61ви км, 6 часа 44 мин от старта). Там много се учудих, когато за 5те минути през които пълнех шишетата и хапнах, се отказаха над 20 човека, повечето познати лица, с опит. Сериозно се замислих дали си струва да бъхтя в предстоящата кал, но единствено мисълта, че Банкин щеше да ме чака на Брезите със сухи дрехи и да ме пейсва до финала ме закрепи.
* Точките са пунктове, подчертаните цифри са пейс, а километрите над профила са дължините на изкачванията
Около 15 минути след като бях тръгнал по последния голям и много, много, много кален баир, ми звънна Вальо, да ми каже, че с група приятели са на Чуйпетлово и там съобщили, че прекратяват състезанието заради лошото време. Не знаех как да реагирам. Мисля, че ми стана кофти, че няма да завърша тази година, но май повече се зарадвах, че имам причина за пред себе си, да не бедствам в лошото време. Реших да не се връщам надолу, а поне да изкарам оставащите 10тина километра до следващия пункт, където очаквах да ме спрат - нещо като последен напън, за да съм дал всичко от себе си.
* Дъжд, кал и болка
На върха на качването между Ярлово и Брезите има малка вила с печка в средата, в която за моя изненада намерих 20+ човека да се топлят и сушат, но бях прекалено мокър за да търся спасение и продължих директно към мястото, където трябваше да ме спрат. На една от отбивките от главния път имаше съдии, които не бяха много наясно какъв е статуса на състезанието и не можаха да ми отговорят дали ще тичаме до края или не. Най-накрая стигнах Брезите (6ти пункт, 74ти км, 8 часа : 47 мин от старта), бях загубил 15те минути преднина, че дори и бях изостанал още 10, но бях готов да си викам транспорт и не мислех за времената. Ново 20 - оказа се, че всъщност състезанието е прекратено само за по-бавните участници, които не са минали на време през Чуйпетлово.
Мамка му, Вальо! Точно се бях настроил за почивка, че дори бях звъннал на пейсъра да не идва със сухите дрехи. Постоях 5-6 минути там, почудих се. Какво пък имах да губя, едни 25 км, дори да са много гадни, за 3 часа съм ги взел. Реших се на компромис - ще тръгна и ще завърша, но няма да си давам зор и няма да гоня 11:30. Така хем нямаше да загубя кефа или да рискувам контузия накрая, когато тялото е най-податливо, хем щях да си завърша и да не се чувствам кофти, че не съм намерил мотиваця за последната четвърт от Обиколката. Стигнах Бистрица (7ми пункт, 82ри км, 9 часа 54 мин от старта), погледнах, че вече съм 25 минути под графика и реших, да спра да го гледам до финала, така и така не се борих с него, нямаше нужда да се напрягам.
На Драгалевци (8ми пункт, 92ри км, 11 часа 22 мин от старта), дори не спрях, само поздравих доброволците. Оставаха ми 3 км качване и 3 км спускане, вече му се виждаше края и дори дъжда почти спря. Заради факта, че не се зорих в последната четвърт, се чувствах много свеж и подтичквах където ми се тичаше. Спускането в Бояна го взимам за 4ти път, но за пръв път бях с усмивка на лицето. Завърших съвсем спокоен и без болежки за 12 часа. Бях загубил 30тина минути от Брезите до финала, но бях в съгласие със себе си, че това не беше от значение за никой и нищо в днескашния ден (а и честно, 11:30 беше постижимо, ако го исках толкова много).
Мимето ме чакаше на финала. Срещнах се с много от наскоро завършилите и се учудих, че масово времената бяха по-лоши от очакваното - явно за всички е било тежко. Вечерта разбрах, че има близо 500 отказали се човека, на фона на 100-150 от предните години и бях доволен, че устисках да не са с 1 повече. Прегледах времената по пунктовете и докато ми е прясно, преправих програмата за да е готова за догодина (да, Витоша 100 ме “ухапа” преди 3 години и не вярвам скоро да ме пусне). Оставям тук ориентировъчна таблица, която вярвам, че е със максимално равномерно разпределени усилия за финал около 11 часа - 11 часа и 15 мин, надявам се да е от полза за някого.
