Спринг 360 е състезание по бягане, което се организира от спортен клуб Бегач в Южния парк, София. Всички участници бягат по 650 метрова обиколка с цел да направят максимално много километри в рамките на продължителността на дисциплината, в която участват - "6 часа" или "12 часа". Трасето е равно и предоставя много добри условия за бързо бягане на ултра дистанция. Настилката обаче е асфалт и в комбинация с психическата умора от това да тичаш в кръг, в продължение на 12 часа, отказва от участие много от добрите бегачи, които предпочитат меките планински пътеки и красивите гледки.Обичам числата, данните и рекордите и откакто започнах да тичам бях хвърлил поглед на една определена дистанция - 100 км. Една от целите ми беше един ден да изтичам митичните 100 км максимално бързо, и за пръв път видях възможност за това през 2016, когато в Южния парк организираха първия градски ултрамаратон. С дистанция от точно 100 км и равно като тепсия трасе, звучеше толкова близо до перфектните условия, че щом през декември започнах за пръв път да тренирам, а не просто да тичам за удоволствие, състезанието в Южния беше първото което добавих в календара си за 2017.
* Тренировките от Януари
Тренировките ми в подготвителния период редовно включваха 1 дълго бягане на седмица, обикновено между 35 и 40 км, в неделя. В началото на Март се чувствах комфортно на маратонската дистанция в темпо 5:30 мин/км и без умора на другия ден. Тук е момента, да споделя целта ми за тези 100км, която също бе повлияна от красотата на кръглите числа - исках да завърша за 10 часа, което значеше средна скорост от точно 10 км/ч или 6 мин/км.
Превъртаме лентата 4 месеца и малко повече от 1000 избягани километра и ето, че дойде 19 Март, денят на големия старт. Събудих се ентусиазиран и притеснен, както всеки преди голямо състезание. Стигнах до Южния парк към 5:30 сутринта, още по тъмно и прекарах няколко минути в опити да се настроя за това, което предстоеше. На стартовата линия застанах с останалите едва 10 човека, които се впускаха в това приключение и точно в 6:00 чухме сирената. Не познавах лично никой от другите бегачи, но бях проучил предишни техни резултати по състезанията и макар опитни, никой не изглеждаше като да е в състояние да завърши под 10 часа, затова реших да тичам сам и да не се водя от ничие темпо.
Първите 2 часа минаха бързо - съмна се, слушах музика и мятах крачоли лежерно. Поддържах съвсем леко завишено темпо (5:50) спрямо целта ми, а пулса ми се въртеше около 153, което беше и желаното, в долната половина на аеробната ми (втора) зона. Към 8:00 - 8:30 започнаха да се събират хората, които щяха да бягат на по-късата дисциплина - “6 часа”, която започваше в 9:00. Започнах да виждам познати лица -Ванката и Бен (колеги), Благо и Тошката (познати от други състезания). Бегачите на късата дистанция бяха над 100 и когато стартираха, късата обиколка се напълни с хора. По едно време се появи Тео - един от колегите с които тичаме след работа и сподели с мен 30-40 минути по алеята.
Благодаря, Тео!
*Понякога тичам и си мисля за нещо, понякога само тичам
Около 10:50 или 4 часа и 50 минути след началото завърших първите си 50 км и за пръв път спрях, за 2-3 минутна почивка. Бях “отметнал” половината дистанция едва 5 минути по-бавно от плануваното, но пък не бях изморен колкото очаквах. По-впечатляващото ? Бях първи до момента! Подозирах, че ще съм в първата половина от класирането, но когато организаторите обявиха, че първия човек минал 50 км за деня е Ицо, на Ицо му стана хубаво, просветна му. Мимето вече беше пристигнала и беше приготвила всичко, точно както я бях инструктирал, за да може да не губя време в ровене по раници. Смених чорапите, хапнах и тръгнах пак.
* Банкин пак тича Скоро след това се появи Банкин - добър приятел който беше обещал да потича до мен и да си поговорим, за да се разсея малко. Изкарахме така около час, стигнах 60ти км и го изпратих да си върши задачите (благодаря, Банк!). Някъде тук за пръв път усетих, че нещата няма да са все розови и че все пак ще видя зор, преди да финиширам. Направих план, в който ще спирам за по 30-40 секунди на всеки 5 км за бърз масаж(благодаря, Миме!) и хапване. Това беше прийом, за който бях чел някъде - гласеше, че ако даваш малки “награди” като кратката почивка на тялото и мозъка си, действаш много по-целенасочено и фокусирано по пътя към следващата такава награда.
Изкарах така до 75ти км, където беше и втората ми планувана по-голяма почивка. Умората сериозно ме беше налазила и се възползвах от професионалните спортни масажи, които организаторите бяха осигурили под 2 шатри точно до старта. След 5 минути отново редувах ляв и десен по обиколката, която вече беше станала врага, който опитвах да победя. Около 80ти км се появи Кирето (колега от офиса) който също сподели 10 - 15 км с мен. Беше перфектния пейсър - казваше ми, ако забързаме прекалено, опитваше се да ме разсейва от мислите за оставащите часове, но и мълчеше и просто бягаше, в моментите когато не ми се говореше. Благодаря, Кире!
* Кирето ме мотивира нещо
Някъде около 14:30 се появиха и нашите. Мама и тати бяха решили да се разходят до София за да може брат ми да побяга с мен, а и да видят на живо един от моментите, за които после четат в блога. Пратих ги заедно с Мимето до близкия Доминос, за да ми поръчат и донесат пица - по 1 малко парче на всеки 15-20 минути беше далеч по-вкусно от соленките и енергийните барчета, които вече ми бяха писнали. Около 95ти километър Кирето вече трябваше да тръгва и аз останах сам до края - така както започнах. Все още водех с 3 обиколки (2 км, около 12 мин), а оставаха има-няма 10тина обиколки и вече ми миришеше на финал.
Последната обиколка изтичах свеж и развеселен, спринтирах последните метри, минах пръв през 100 километровата линия, с около 10 минути преднина пред втория. Останалите по трасето до този момент 4 (от стартиралите 11) човека продължиха да бягат/ходят за да натрупат километри за официалното, 12 часово класиране, но аз бях изпълнил целта си и нямах намерение да се връщам на обиколката и ги подкрепях отстрани. Хората около финала ме поздравиха, помогнаха ми с каквото можеха и после нашите ни метнаха до Студентски с колата.
* Преди / След
Времето ми за 100 км според ГПС часовника беше 10 часа и 9 минути. Точно в интервала 10 - 10:30 часа, който смятах за реалистичен и който бях заложил в календара (въпреки надеждите ми за под 10 часа). Средния ми пулс беше 159, което ме устройва. Общо бях почивал около 18 минути и бях ходил малко над 20, което оставя около 9 часа и 30 мин чисто бягане. Километрите от 65 до 95 бяха тежки, трябва още хляб да изям, но се чувствах много по-сигурен във възможностите си от предните ми ултра финали. Почивах 1ден, в Понеделник, а във Вторник плувах и направих бавно, възстановително бягане. До петък вече краката ми се движиха нормално и само завишения пулс издаваше, че на тялото ще са му необходими повече от месец, за да се възстанови напълно. Следваща спирка : Маратон Пловдив